История на гъдулката
Гъдулката е музикален инструмент, характерен за българската фолклорна музика от групата на струнно-лъковите инструменти, на който се свири с лък. Има два вида гъдулки: - Обикновената има три или четири основни струни на които се свири , а под тях има резониращи струни - Копанка е по-малкия вариант, характерен заДобруджа, тя има само три основни струни и няма резониращи. Голямата популярност на гъдулката се обуславя от използването и като солов и ансамблов инструмент, а също така и за съпровод на народни песни. В средните музикални училища у нас обучението по гъдулка се въвежда най - напред в СМУ "Панайот Пипков", гр.Плевен - 1966 г., а след това и в гр.Котел - 1967 г., и с.Широка лъка - 1970 г. От 1972 г. във ВМПИ в гр. Пловдив се разкрива специалността "Народни инструменти и народно пеене" и започва подготовка на музиканти с висше образование по гъдулка. Гъдулките се правят от цяло парче дърво и имат крушовидна форма. Всичките и части се издялкват след което се издълбава корпуса. Горната част от овалната форма завършва с разширение наречено “глава”. Върху главата, която има формата на кръг, детелина или правоъгълник се намират дървените ключове, които служат за затягане или оттягане на струните. Над отворената част на корпуса има резонираща пластина, наричана “дъска” или ”капак” и тя има две овални дупки наричани “очи”. Струните се прикрепят към корпуса посредством “кокълче”. Има гъдулки с 3, 4, 5 или 6 струни, направени от животински черва или метал. Обикновенно гъдулките са три или четири струнни. |
||